Джеймс се клатеше върху любимия си стол и гледаше замислено  светлините на града. Зад всяка светлинка се криеха хора с техните желания, терзания, болки и борби. Сега, когато приключи напрегнатата работа по сериала и издаване на книгата му, имаше повече време за себе си. Толкова копнееше за почивка, а сега нещо му липсваше. Имаше семейство, приятели и толкова хора около него, а често се чувстваше самотен. Имаше някаква празнота, която не разбираше откъде идва и с какво да я запълни.

Нима му липсваха разговорите с Джей Джей?

Така наричаше той за кратко главния си герой от сериала Джеймс Джуниър.
Спомни си как в началото никак не вървеше с писането на този сценарий. Беше започнал да става скучен, както неговия собствен живот всъщност. Но всичко се промени когато започна да сънува Джей Джей. Джей Джей молеше за някакви неща, искаше промени в живота си, но това не влизаше в сценария на Джеймс. Още повече, че автора не вярваше в свръхестествени явления, за да им обръща внимание. Но в едно случайно попаднало му списание прочете, че често сънищата са плод на нашето подсъзнание.

- Я чакай, рече си Джеймс – затова ли Джей Джей иска неща, които всъщност и аз винаги съм искал, но не съм посмял да ги сторя? Не обричам ли аз Джей Джей на същия праволинеен и „смислен” живот, какъвто е моя?
И Джеймс реши да експериментира. Следващите серии бяха плод на сънищата му и мислените разговори с Джей Джей. Джуниър беше жаден за живот и приключения, искаше от всичко и сега. Разговаряха и спореха кое е добро за Джей Джей и кое не.

Така в следващите серии Джуниър стана богат, ожени се за най-красивата героиня от сериала, стана щастлив баща, имаше проспериращ бизнес, хубава къща и куп приятели.
До тук Джеймс нямаше особени проблеми с продуцента и режисьора. Сериала беше семеен и този сюжет се вписваше в предварителния, макар и да не беше по първоначалния замисъл. Но богатството и семейния живот бързо омръзнаха на Джей Джей. Той искаше с шепи да черпи от света и да го опознава. Реши, че иска да е изследовател като Харисън Форд и се впусна да търси доказателства за древни легенди и народи. После си купи яхта и стана гмуркач на бариерения риф като Кусто, където се любуваше на подводната красота и на гостоприемството на местните. Известно време прекара в руската база на Антарктида, изучаваща ледени „ядки” от сондите на хиляди години.

Джеймс знаеше, че такъв сценарий е рискован и лесно може да пропилее дадения му шанс да бъде сценарист на този сериал. Продуцентът след всяка серия му звънеше и го питаше какво става, това семеен сериал ли е или поредица на Нешънал Джеографик. Режисьорът също мърмореше всеки ден, че нещата не вървят на добре и накрая и двамата ще се отзоват на улицата. Но едно признаваше на Джеймс, че сега пише по-гладко и по-интересно от всякога.

И как няма да е така, след като Джеймс сънуваше всяка серия предварително и изреченията на сутринта сами излизаха изпод пръстите му върху клавиатурата. Той все повече осъзнаваше, че Джей Джей е това, което Джеймс е мечтал да бъде.
Зрителският интерес за всеобща изненада започна да се покачва. Всеки намираше в Джей Джей по нещо от себе си. Джей Джей беше обикновения човек, който има смелостта да следва мечтите си.
Рейтинга на сериала и на телевизията растеше с всяка серия, продуцента потриваше влажни ръце, предвкусвайки печалбите. Вечно мърморещия режисьор работеше с неподозиран ентусиазъм и целия колектив снимаше с хъс и се забавляваше.
Джеймс продължаваше да сънува Джей Джей и да обсъждат следващите му желания и идеи.

След експедицията в Антарктида и кратката почивка в дома, Джуниър му се прииска да учи и да стане добър в науката поне колкото Ръсел Кроу в „Блестящ ум”. След разплитане на загадъчен извънземен код с блестящият си ум, Джей Джей бива привлечен от Ми 6 и става Джей Джей Bond въвлечен в опасни ситуации и още по-опасни красавици. След като и това му омръзва и се оказва недостатъчно, за да е щастлив, реши че иска да изследва себе си и Бога.
„Какво съм тръгнал да изследвам света, като не познавам себе си” – каза една вечер Джей Джей.
И стана монах в Тибет. След няколкогодишни медитации стига до прозрението, че щастието е в малките неща – да обичаш, да бъдеш обичан и да почиташ Бог. Връща се и заживява при семейството си, изпълнен с вътрешен мир...

Сериала се оказа повече от успешен. След успешното му излъчване, заваляха предложения от чужденстранни телевизии за купуване на правата му. Издателство му предложи да напише книга по сценария и Джеймс прие.

Сега „старши” също имаше завидно финансово състояние, хубава къща и красива жена (същата актриса). Трябваше да е щастлив, но нещо все не му достигаше. Все тази неясна празнота, която не знаеше с какво да запълни. Не беше сънувал Джей Джей почти от края на сериала. След приключването му, се мярна още 2 пъти в съня му да му благодари, че му е дал възможност да разбере себе си и сега да е щастлив.
За момент Джеймс му завидя. Какво да направи, за да достигне неговото щастие. Не чувстваше нужда да се впуска в приключения.  Чрез Джей Джей той изживя всичките си мечти, макар и виртуално. Тогава какво?
Джеймс хвърли последен поглед на заспалия град и се мушна в леглото.
Тази вечер сънува Джей Джей.
- Здравей, Авторе – винаги се обръщаше така към него. - Искам още веднъж да ти благодаря за възможността да преживея всичко това и да намеря себе си!
- Донякъде ти завиждам – отвърна му в съня си Джеймс. – Как постигна това щастие, Джей Джей? Това ли е рецептата - семейството, приятелите, дребните неща, изследването на себе си?
- Хахаха – засмя се Джей Джей, - това е важно, но не е достатъчно!
- Тогава какво те направи толкова уверен, толкова наясно със себе си?
- Не се ли досещаш? – усмихна му се благо Джуниър. – Ти си този, който ми дава тази сила и увереност. След като осъзнах, че имам теб и чрез теб мога да променя всичко в живота си, аз престанах да се притеснявам, че ще пропусна нещо. Престанах да преследвам хищно целите си и да се опитвам да греба с шепи от живота. Знаейки, че имам теб, сега просто му се наслаждавам!

Хм, толкова ли е просто всичко? От това ли идват всичките ни проблеми? От страха, че ще изтървем нещо в живота си, че няма да има втори шанс, че можем да останем неразбрани или да бъдем „прекарани” и на друг да се случи нашето щастие. Това ли поражда конкуренцията между хората и вгорчава отношенията им?

-    -  Искам да ти призная нещо, Джей Джей – тихо каза Джеймс. – Имам почти всичко, за което съм мечтал, а не мога да кажа, че съм щастлив. Какво да направя, за да постигна твоя мир!

-    -  Търси, автора си, Авторе! Опитай да се свържеш с него и постигнеш ли го, няма да има нищо, което да ти се изпречи на пътя – засмя се Джей Джей и изчезна.

Джеймс се събуди и разтърка чело. Още чуваше смеха на Джей Джей. Нима наистина е толкова просто? Нима това е разковничето на всичко? Никога не беше се замислял над този „авторски” въпрос. Реши да опита все пак. В крайна сметка нищо не губеше.
Приглади коса назад, настани се удобно в леглото, затвори очи и се отпусна.
Устните тихо започнаха да шептят:

Отче наш, ти който си на небесата...