„Ако ти е писано да се удавиш, няма да се обесиш”!
„Каквото ти е драснато там горе, това ще стане”!

Всички сме чували тези или подобни изрази.
Всичко ли е предначертано и избежно ли е неизбежното?
Ето моето мнение по въпроса.

В една от книгите си „Трансформация на седемте тела” Ошо е казал точно това, което винаги съм мислил по тая тема. Ще перефразирам със съкращения.
Накратно Ошо различава два вида еволюция – осъзната и неосъзната.  Неосъзнатата еволюция е механично и естествено явление. То се извършва от само себе си, еволюцията е неосъзната, процесът е автоматичен, в него няма нищо неопределено. Всичко става по закона на причината и следствието. Съществуването е механично и определено. Неосъзнатата еволюция е в сила до момента на поява на съзнанието.
А то се появява у човека. Няма колективна, автоматична еволюция, след възникването на съзнанието. От този момент тя става индивидуален процес. Съзнанието поражда индивидуалността. С появата на човека и съзнанието в живота прониква неопределеността. Еволюция може да има, а може и да няма. Потенциалната възможност съществува, но изборът е в ръцете на всеки отделен индивид. Ако индивидът реши да продължи пътя в развитието си напред  – това вече е осъзната еволюция. Но може и да не го направи. Дадена му е свобода.

Нещата не са толкова крайни, но Ошо ги описва така, за да се открои разликата. На практика няма неразвиващи се индивиди. Всички се развиваме, но с различна скорост в настоящия си живот. Във всеки един момент ние взимаме някакви решения, с които съзнателно вървим нагоре или предпочитаме да гледаме отстрани, да не променяме нищо и нещата да се случат от самосебе си. Ако предпочетем обаче второто, въпреки че нещата може да случат така, както сме ги очаквали, т.е. дори и да сме удовлетворени от резултата на очакваното събитие, ние не сме участвали в него, ние не сме си мръднали пръста това да се случи. И тогава това не е наша еволюция, а нечия друга. Вярвайки, че нищо не зависи от нас, ние се връщаме към неосъзнатата еволюция и подобни изрази като горецитираните са бягство от отговорност и взимане на решения.
Нека припомня и друга мисъл – „помогни си сам, за да ти помогне и Господ”.

А сбъднатите предсказания на пророци и екстрасенси? Защо въобще някой може да предскаже нещо и то да се случи, ако няма никъде „драснато там горе”. Мошеници ли са предсказателите, тарикати ли са някакви или просто имат добре развита интуиция?

Не, разбира се! Много от тях (като Едгар Кейси, Ванга и др.) не са образовани или начетени, че да имат някаква визия или интуиция за бъдещето. А виждат картини от него. Нострадамус е бил много начетен и много вярващ, но надали това му е помогнало много, за да вижда картини от бъдещето. Други пък eкстрасензорни хора  чуват гласове, пишат под диктовка и т.н. Примери много такива.
Как става това? И значи ли, че все пак нещо е предопределено?

В осъзнатата еволюция всъщност освен решенията, които взимаме сега, участват и решенията, които сме взимали в миналото. В миналото на този живот, в миналото на други животи. Някой вече се досещат, че говоря за кармично – следствените връзки, които също са неотменна част от осъзнатата еволюция и пътя ни нагоре. Те са педагогическата методика в Божието училище наречено Земя.
Нали не си го представяте като някой лош старец, който седи там горе, гледа какво вършите и ви праща наказания. Кармично – следствените връзки са всъщност  аналога или проявлението на причинно - следствените връзки, на които спомняте си се подчиняваше неосъзнатата еволюция. Т.е. това са пак причинно – следствени връзки, но се наричат кармични, защото не са плод на физически закони и природа, а плод на нашите решения. В този смисъл те пак се подчиняват на някакви божии закони, които не касаят материята, а душите ни.   Ако си направил зло, ще ти се върне, за да осмислиш стореното от теб зло. Ако направиш добро, пак ще ти се върне, за да се радваш на плодовете на доброто. Това е нещо като III-тия принцип на Нютон за действието и противодействието, който се оказва, че важи и тук.  Нищо лично. Както обича да казва един мой познат, ако пикаеш срещу вятъра, не се сърди на Господ, че си се опикал.
Какво общо има това с предсказанията!?
Ами има! Щом има правила и закони, значи може да се направи опит да се предскаже какво би станало, ако нещата се развиват по тези закони. Ето един пример: Ако пусна топче по наклонена повърхност, разполагайки предварително с ъгъла на наклона и масата на топчето (начални условия) и знаейки закона за движение, аз лесно бих предсказал в кой момент къде ще е то и каква ще е скоростта му. Още Галилей е открил този закон и се учи в 5-ти клас.
Или друг изтъркан пример, ако тръгне една кола от Бургас за София и се движи със 100км в час, аз ще знам във всеки момент къде ще е колата и да предскажа, кога тя ще е в София. Това са примери за причинно – следствени връзки и предсказания. Науката ни е опознала и разбрала много за тях. Същото е и с кармично – следствените връзки, там също има правила и закони, за съжаление обаче нямаме наука за душите и тяхното изследване. Защото все още не сме дорасли да знаем причините, поради които сме тук и в този живот.
Нещо повече, в много книги пише, че освен индивидуалната карма има и родствена (на рода), племенна, народна (национална), расова и общочовешка (на цялото човечество). Живеейки и встъпвайки в различни отношения с хора, общества, нации, ние участваме с тях в различни кармично-следствени връзки, създавайки обща карма с тях. Най-далеч стига в тези изследвания Лазарев в 3-те си книги „Диагностика на кармата”. 
По този начин могат да се правят предсказания както на отделен индивид на базата на индивидуалната му карма, така и на цели нации и дори човечеството.
Разбрахме, че има правила и в осъзнатата еволюция, чрез познаването на които биха могли да се правят предсказания, знаейки текущото състояние (началните условия). Малцина са тези, които могат да ги виждат посредством картини или послания от по-висши души. Е, това не е ли доказателство, че всичко е предначертано?
 И да, и не! Абсолютно предначертано е в неосъзнатата еволюция, във владенията на природните закони и причинно-следствените връзки. В осъзнатата еволюция, в която идвивида вече има съзнание и свобода на волята, нещата не са толкова определени. Може да се говори за вероятности, но много зависи вече и от самите нас. Ще се върна на примера с пътуващата кола от Бургас до София – моето предсказание се гради на началните данни и на познаването на закона за движение. То би се изпълнило 100%, ако колата се движеше на автопилот и не срещне никакви други „неочаквани’ препятствия. Но бидейки управлявана от същество със собствена воля, каквото е човека, аз вече не мога да твърдя на 100%, че колата ще стигне в София в предсказания час. Шофьорът може да реши да спре някъде, да почине, да се отбие по друг път и т.н. Може даже да реши, че не му се ходи в София и да отиде някъде другаде. Свободната воля носи неопределеност и чрез нея ние винаги можем да „упражним правото си” да променим нещо, за добро или лошо.
Какво и доколко можем да променим?
Има различни мнения по въпроса!
Слава Севрюкова (може би най-големия български екстрсенс и феномен, за която смятам да посветя отделен постинг) казва следното.
„Много зависи от душата, по-напредналите души имат повече свобода, по-изостаналите или по-нови души са с доста по-малко възможности за свободна изява”.
Звучи логично. На по-напредналите им е гласувано повече доверие и е нормално да могат да променят повече. Божията цел е да израстнем до толкова, че да станем „ едно с него” и да можем да променяме всичко. Слава добавя:
„Все пак, ако търсите по-конкретно съотношение, мога да дам нещо като средно-аритмечно за човечеството на този етап. А то е следното: 50% от живота на човека се управлява от кармично-следствените връзки, 25% наследява от родителите, в това число гени, среда, дата на раждане, т.е. астрознак, име и т.н, и 25% е свободна воля” .
На пръв поглед 25% не е много, но все пак си е доста, една четвърт е това. Освен това да припомня, че всъщност тези 50% кармично-следствени връзки сами сме си ги създали в миналото, пак с нашата свободна воля и решения. И че родителите ни са подбрани предварително, където най-добре да се изяви основната цел, за която се раждаме и знанието, което трябва да натрупаме.
Аналогията, която правят някои книги с Божието и нашето училище е много полезна да си представим ситуацията. Докато не постигнеш някакви знания, не можеш да преминеш в по-горен клас. Това си е някакво ограничение, но ти имаш правото и свободата да наблегнеш на учението или на забавленията. Но класовете и образованието си те чакат. Няма кой да ги усвои вместо теб и никой не би те допуснал в по-горен клас, ако не си усвоил знанията от предходните.
Има може би едно изключение за тези 25% свободна воля, за него не ми се пишеше, но все пак ще спомена 1-2 изречения, за да не си мислите, че има някакво противоречие.
100%-това промяна може да направи човек, но за съжаление назад,  с акт на самоубийство. Не случайно във всички учения и религии то се смята за нещо много грешно. С изключение на исляма, в който самоубийството за аллах се поощтрява, но исляма има толкова общо с учението на Мохамед, колкото инквизицията и кръстоносните походи с христовото учение.
Но все пак това е свободната воля и всеки си отговаря за решенията.

Да обобщя - има правила и закони, управляващи материята чрез природните закони и причинно – следствените връзки. Ако ги познаваме достатъчно добре, можем да правим 100%-ви предсказания какво би се случило с материята и природата в следващ момент, имайки някакви начални условия.
Има  правила и закони, които управляват и развитието ни като души чрез кармично – следствени връзки. Познаването на тези закони и взимайки някакви начални данни, може да се предскаже какво ще се случи както с отделния индивид, така и с по-голяма група хора.
Познавайки законите на двете еволюции, може да се правят обобщени предсказания за развитието на Земята и човечеството. Но повтарям, с някаква вероятност и на базата на взетия момент, (т.е. началните условия) спрямо който се прави предсказанието. Така че, картината за края на света, която е виждал преди 2 хилядолетия Йоан Богослов или маите преди 5-7 столетия може да не се случи никога. Това са картини за бъдеща реалност, която би се случила, ако всичко продължава така, както в текущия момент, в който се прави предсказанието.
Ето защо в многобройните си послания различни висши същества ни предупреждават какво би се случило, ако нещо не се промени, ако ние не се променим и ако ние не предприемем мерки. Което значи, че ние можем да променим с общи усилия много.

Добре, ще кажете, - ясно, че искаш да кажеш да не живеем по инерция в неосъзнатата еволюция като растенията и животните, а можем и трябва да взимаме постоянно решения и то такива, от които да не се срамуваме след време и които ще ни водят по пътя на осъзнатата еволюция напред. Но възникват следващите въпроси:

Как да определим кое е добро за правене?
Как да разберем точно в кой момент можем и трябва да направим нещо?
Какво и до колко можем да променим около нас?

Как да определим кое е добро за правене? – наистина, в дуалистичния свят, в който живеем, много често доброто за нас се оказва лошо за друг. Или пък другия аспект на този въпрос е поговорката „често пътищата към ада са осеяни с добри намерения”, което пък показва, че понякога, мислейки си, че правим добро се оказва, че правим обратното.
По първата част от въпроса точна рецепта ни е дал Исус – „не правете на другите това, което не искате да направят на вас”. Верно, че всъщност рецептата е какво да не правим, но е много точна и няма как да сбъркаме или да се оправдаем пред съвестта си, ако сторим нещо недобро някому.
Това не трябва да ни превръща и в пасивни милозливи наблюдатели, страхувайки се да не направим нещастен някого. Много често ни се налага да сме в конкурентни отношения с други индивиди, еволюцията в материалния свят е основана на конкуренцията и тя играе своята положителната роля. Изхода от всички подобни отношения трябва да е по-добрият да спечели. Ако спечелиш нещо, което и друг е искал, вероятно той (или те) няма да са особено щастливи. Ако си се борил честно и почтено, значи ти си по-достойния, а загубата за другите трябва да служи за урок и повод да осмислят какво са пропуснали да усвоят, за да спечелят.
Втория аспект на въпроса с добрите намерения към ада, е малко по-сложен, вариациите са безброй и точна рецепта няма. В тази графа попадаме почти всички хора, малко или много. Опитвайки се да направим нещо за някого, да го научим или да го предпазим, често нашите действие имат и обратен отенък – родители към деца, учители към ученици, лекари към пациенти и т.н. Но голямата разлика тук, че може да сме направили лошо, мислейки си, че правим добро. Т.е. става въпрос за неумишлено деяние или по-скоро деяние, направено от добри чувства, но от недостатъчна мъдрост. Е, затова сме се родили, да грешим и да се учим от грешките си. Независимо от изхода му, то е направено с благородни подбуди, което в никакъв случай не може да го приравни с осъзнатия грях от първата част. И самия израз с пътя към ада е малко пресилен и по-скоро има хумористичен характер. Има една много точна мисъл по този случай - "прави каквото трябва, пък да става каквото ще".

Как да разберем точно кога и в кой момент можем и трябва да направим нещо?
Кога да проявим инициатива и кога да приемем нещата смирено. Това си е цяла наука. Има чудесна книжка за науката иницитива и смирение от П. Дънов „Смирението – пътят към Бога”. Сещам се от нея за един краен пример, който той дава (ще перефразирам, защото нямам в момента пред мен книгата).
 „Ако сте отишли в гората и насреща ви изкочи кръвожадна мечка – какво ще направите? Ще се борите ли или ще се молите и смирено ще чакате края си. За какво му се молите на Господ в този момент? Той ли ви накара да отидете в гората! Не ви ли е дал Господ чувството за самосъхранение, което трябва да използвате в такива случаи. Да не мислите, че Господ си няма друга работа и Ви праща мечка. Мечката сам сте си я повикали, като сте решили да отидете на това място. Така че оправяйте се сами, господ ви е дал каквото трябва за оцеляване!
Това е тънкия момент – да усещаме кога можем да променим нещо. И кога даже сме длъжни.
Не е задължително да е нещо значимо, но да не е и като да си сменим пастата за зъби или марката на автомобила. А нещо, от което някой ще се чувстваме добре.
Сещам се за една много хубава молитва по този повод:

„Господи, дай ми сили да променя това което мога и да приема това, което не зависи от мен. И ми дай мъдрост да правя разлика между двете!”

Какво и доколко можем да променим около нас?
Ясно, че не може и не трябва всички да станем отшелници или монаси. То и всеки светец не може да стане, колкото и да се труди. Поне в този му живот. 100%-това промяна нагоре няма как да има. Не можеш да прескочиш от първи в дванайсети клас и да се скъсаш да учиш. Е, вероятно можеш да опиташ да вземеш 2 класа за една година. Ако си достатъчно убеден и уверен. Доказано е, че резките промени никога не водят до стабилна промяна. Господ не ги обича. Всичко става постепенно, с достатъчно време за отработване на всяка стъпка от танца наречен живот.  Затова е и еволюция, не революция.
Но и 25% не са никак малко. Ако вървиш в правилната посока, и се възползваш максимално от тях, в следващия живот може да са 26% :).

Успех на всички ученици !