Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.12.2011 12:06 - Още малко за Пътя и Смисъла
Автор: jamez Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1164 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 13.12.2011 14:02


 Повода за написаното по-долу е скорошна трагична случка и наблюдението ми върху хората как възприемат и реагират на нея. Подобни събития те връхлитат като изневиделица и тогава хората в скръбта си, започват да се питат „защо на мен“, „защо сега“, „какъв е смисъла на това“ и т.н.

В предишен пост писах за несъзнателната и съзнателната еволюция, като първата се управлява предимно от физическите закони, генетично наследство и автоматизирани реакции (рефлекси), генериращи причинно-следствени връзки, а втората се управлява от съзнанието и духовността, генериращи кармично-следствени връзки. И двете еволюции следват строги закони, управляващи цялата материална и духовна Вселена.
Май много сложно стана още от началото. С други думи - нищо случайно не се случва. Обичам изказването на Айнщайн по повод несъгласието му с въвеждането на вероятност на състоянието в квантовата механика, като казва „Не вярвам Бог да си играе на зарове“.

Та ако допуснем, че наистина нищо случайно не се случва във Вселената, следователно нищо случайно няма и в лошите неща, които ни се случват. Що е „лошо“ е твърде субективна величина, но да ги наречем тогава „нежелани“ от нас неща. Тоест всички причини нещо да ни се случи е логично и обусловено от физически и духовни закони, а всяка случка е част от нашия Път. Следователно ние трябва да сме благодарни, че имаме възможност да вървим по този Път и да посрещаме всяко препятствие като нещо добро за нас, за нашето развитие и израстване. Като ученикът, който се сблъсква с труден урок, но след разбирането и научаването му, той е по-знаещ и можещ.

Защото човек най-бързо върви нагоре в своя опит и развитие, именно като срещне трудност. Тогава той започва да си задава въпроси и да търси отговори. Като ни се случват хубави неща, ние много не се интересуваме „защо на мен, защо сега и какъв е смисъла“. Ние просто ги приемаме и им се радваме. Най-много да си кажем „ами да, това ми се полага“ или „аз го заслужих“. В радостта мъдрост няма. С изключение на радостта от постигнатото с много труд и лишения. И Буда е казал „знанието е в страданието“. Малко мазохистично ми прозвуча, като го прочетох за пръв път, но с времето проумях значението на тези думи.

Аз така гледам на трудностите около мен и съм благодарен, че ги има, защото човек не е дорасъл да израства сам, без трудности. Както младия ученик не би седнал да си учи доброволно урока, ако учителят не го подтиква за това. Така сме устроени на този етап. С лесното бързо свикваме и ако има начин, гледаме да е все така :)

И още нещо: най-големите „драми“ и страдания в нашия живот са предизвикани от лична загуба. Т.е. има нещо егоистично в цялото страдание. Ние не се интересуваме дали така е по-добре въобще. Ние страдаме, защото на нас е зле. Като загубим работа, ние не мислим, че човека, който я  заема може да е по-подходящ от нас и компанията/организацията да е по-добре. Ние страдаме, че губим нашата работата. Дори, когато оплакваме починал близък, ако се замислите, ние не плачем толкова за него, не се интересуваме, че може да е на по-хубаво място и така да е по-добре за него. Ние скърбим, защото той липсва на нас, т. е. пак личната загуба е в центъра на всичко. И оплакваме не него, а на практика нас самите. Всъщност повода да напиша това е точно едно такова събитие. Да си поплачеш просто защото си загубил някого, в това естествено няма нищо лошо, но оплаквания от сорта „на кого ме оставяш“ и прочее са си направо повече с мисъл за себе си, отколкото за другия.

Лесно, просто и логично, ще каже някой. Но хайде обясни го това на хората, които са загубили дете от лекарска грешка или немарливост (наскоро по новините имаше предаване за подобни случки и протести на хора срещу лекарски грешки). Какъв е смисъла на тази нелепа загуба. Това е по-сложна тематика и ще ми отнеме много място и време да пиша. Но само ще кажа - вярвайте, във всичко има смисъл. Дори тази загуба да не е била предначертана (писал съм, в предишен пост, че осъзнатата еволюция се движи както от предишните ни (кармични), така и сегашните ни решения и постъпки). Ако нечия грешка води до нечия нелепа загуба, това е изпитание и урок за всички, въвлечени в това събитие – за причинителя и потърпевшите

А може и да е била предначертана тази загуба (плод на предишни/кармични постъпки). Неведоми са пътищата Божии, ние не знаем какви са били родителите на самото дете в предишен живот и не е ли това изкупление на предишна вина. Какво е било самото дете или лекарят, допуснал грешката. Едно е сигурно, всички след такава случка са различни. Всъщност мразя тази дума "изкупление", предпочитам "урок". Бог/Вселената не ни наказва, тя ни учи.

Не е ли висока цената за такъв урок – загубата на невинен живот?

По-важни са уроците, отколкото животите. Живота на тази земя е създаден, за да трупа уроци. Без тях живота е безмислен. Хората, вярващи в реинкарнацията (прераждането), какъвто съм и аз, гледат на всичко като нещо преходно и мимолетно, а живота като поредна възможност за изява и израстване, а не като низ от изпитания и наказания. В този смисъл пак в един предишен пост бях писал, че именно това ни отношение към живота и събитията ни изгражда моментната карма. Съдиш ли мислено, оплакваш ли се от живота - градиш лоша карма и привличаш подобни събития. Докато не осъзнаеш, че трябва да благодариш за изпитанията, което ще значи най-малко, че си осъзнал механизма на учене на тази планета и ще можеш да трупаш мъдрост от тях.

Това искам да кажа през цялото време. И трябва да сме благодатни за всяка трудност, която ни се случва, а не да реагираме като напляскано дете и да се сърдим на целия свят.

„Всичко, което не ни убива, ни прави по-силни!“ – нали така беше.

Бих добавил, че даже и това, което ни убива, пак ни прави по-силни. Смърт няма, има Път и в извървяването и осмислянето му е Смисъла.

А за по-напредналите и осъзнатите, част от Смисъла е и служенето на другите. Чрез служенето се израства още по-бързо, но и пътя е още по-стръмен.
Обаче това е друга тема.



Тагове:   смъртта,   живота,   пътя,   смисъла,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jamez
Категория: Лични дневници
Прочетен: 75051
Постинги: 11
Коментари: 17
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031