Човечеството в своята история и стремеж за опознаване на света е преминал през различни етапи, откривайки нови и нови закони, движещи мирозданието. Първите принципи и закони са били изведени по чисто емпиричен път (по опитно-експериментален начин).
       Така например принципа на Галилей за свободното падане на телата и опитите му да пуска топки с различно тегло от кулата в Пиза, закона на Кеплер за движението на планетите, 3-те принципа на Нютон за движението и пораждащите ги сили и т.н. са все примери за такива закони.
Добре, ще каже някой, каква е гаранцията, че тези измишльотини са валидни.
Специално за емпирично изведените закони, доказателството е много просто. Ако закона може да предскаже какво ще се случи с дадено тяло, имайки началното му състояние, значи той работи. Ако виждам Марс днес в определена точка от траекторията му и според закона на Кеплер след месец той би трябвало да се намира еди-къде си и го намерим там, значи законът работи, нали? Ако мога да предскажа, имайки началната скорост и координати на превозно средство, къде ще се намира то след час, то значи законът за движение на Нютон работи.

Но както знаем отговорът на едни въпрос поражда следващ. Откривайки или по-точно регистрирайки тези закони и принципи, напредничавите хора продължавали да се питат „а защо всъщност е така”, т.е. защо са точно такива законите. И има ли нещо общо между тях?. Трябва ли да имаме отделни закони за всичко? Учените се досещали, че всеки отделен закон е частно проявление на по-общ закон. Така принципа на Галилей за свободно падане на телата се явил частен случай на закона Нютон за привличането. Който пък закон важал както за най-малката земна материална частица, така и за най-големите планети и звездни системи.

Чудесно и какво от това? Има ли по-нататък?
Оказва се, че всички известни закони по онова време, на механиката, на термодинамиката, на химията и т.н, са проявление на законите за запазване. Т.е. те са следствие от законите за запазване на енергията, на импулса, на електрическия заряд, на валетността и др.

А защо има закони за запазване?
Някой ще каже, че то ако нямаше, щеше да е възможно да се създаде перпетуум мобиле и теоретично да се „измуче” цялата енергия на вселената чрез него. Принципно това е така. Но има ли следващи по-обобщаващи правила, от които всъщност да следват законите за запазване. Оказва се, че да..

Законите за запазване са проявление на свойствата на вселената – хомогенност и изотропност, дефиниращи основния космологичен принцип на съвременната физика. Преведено на човешки език този принцип твърди, че няма привилегирована точка и посока във Вселената. Ако имаше, то тогава между две различни такива точки би възникнал потенциал (не електрически, а по принцип потенциал, като разлика между две състояния), което би нарушило някой от законите за запазване.  С две думи, заради свойства на вселената имаме закони за запазване.
Оттук следва логично и следващия въпрос: А що са пък точно такива свойствата на Вселената?
Е, на тоя въпрос май може да ни отговори само един :)

В момента физиците се опитват да регистрират теоретично предсказаната частица „бозон на Хигс”, наричана още „полето на Хигс”. Това според тях трябва да е изначалното поле, създаващо всички частици, това ще е футболната топка в тяхната теория. Затова беше построен и похарчени толкова милиарди за новия адронен колайдер на ЦЕРН. Това ще е частицата Бог, както я наричат още някои. Но ще разберем ли Бог, дори и да регистрираме съществуването на тази частица?

Не мисля. Ние винаги търсим Бог извън нас, опитваме се да разберем онзи Бог, който е някъде другаде и ни размахва пръст да слушаме. Както казваше още един физик: метода да разбиваме частици и да регистрираме на какво ще се разпаднат прилича на метода  да пуснем пианото от балкона, за да видим на какво ще се разпадне и да правим теории за какво е служило.
Смятате ли, че можем по този метод да разберем музиката, която е свирило?Дори да открием какво е има вътре в пианото след разпадането му, дори да разберем за какво е служило, нима ще можем да се докоснем до музиката му без пианиста?

Много ще ми станат цитатите, но написвайки това току-що се сетих за един разказ, в който някакъв учен направил технологично чудо, с което можел да регистрира и най-фините шумове и вибрации, как расте тревата, как се разлистват цветята, как се дели клетката и т.н.. Сложил навсякъде датчици и смятал, че това ще е най-божествената музика, музиката на живота.

Пуснал апаратурата и зазвучала „Пролетта” на Вивалди.